1.Кой е Никола Борисов...
-Не мисля по никакъв начин за себе си като за популярна личност – нито имам силикон, нито съм бил в изповръщано риалити шоу, нито съм педераст, нито се чукам с богати чичковци... И не ме интересува някаква криворазбрана популярност, иска ми се да ме знаят само хората, с които работя, заради резултата от работата ми, който за съжаление е твърде незадоволителен на този етап.
Иначе имах слънчево и безгрижно детство, израстнах в квартала около паметника Левски. Обикновено хлапе, може би малко по-интровертно от другите. Прекарвах си времето в четене, не съм се докосвал до футболна топка и подобни. Какъв съм сега ли – не знам, избягвам да се самоанализирам и да си давам дефиниции, ограничаващо е. Може би мога да кажа само, че се опитвам, къде съзнателно, къде не, да се откъсна максимално от сигурностите и опорните точки, чрез които се самоопределяме в контактите си с външния свят. Много екзистенциалистко от моя страна. Още щипка дзен-непукизъм et voilа, c’est moi. Променям се непрекъснато. Много непостоянен и безотговорен тип, ужас.
2.Каква е била първата ти сериозна работа?
-На 16 станах нещо като рекламен агент – обикалях с един откраднат от баща ми костюм да набирам клиенти за телефонна база данни, нещо като 144. Комична картинка беше, но си докарвах по някой лев. След това съм правил какво ли не като студент – лепене на плакати, продаване на килими, на сладкиши по пазарите, поправяч на компютри, уеб и графичен дизайн, асистент по история на политическите доктрини в университета, след дипломирането поработих и в банка... Сигурно пропускам нещо, дупе знае две и двеста.
3.За какво мислиш най-често?
-Ти на „Искрено и лично” ли искаш да го обърнеш? В последните месеци основно мисля как да си върна контакта с реалността, защото съм един вид в безтегловност, като обвит от захарен памук, никакъв инпут от сетивата ми не влиза. Затова и избягах на другия край на света, в Кейп Таун, за месец и половина, в опит да се събудя и да си изчистя главата, току-що се върнах... Да видим дали е проработило.
4.Кой отвори вратите ти за модния свят и как реши да се анимаваш с фотография?
-Майната им на вратите на модния свят, такива има само в главите на човечетата, които се впечатляват от него. Това е бизнес, работа – правиш я както трябва и се катериш нагоре, както във всяка друга професия. А аз съм още на първото стъпало. Историята как реших да се занимавам с фотография ще ти я спестя, омръзнало ми е да я разказвам J
5.В едно свое изказване споделяш, че снимаш само префектни жени? Каква за теб е префектната жена?
-Наистина ли съм казал нещо толкова глупаво? Няма перфектни жени, физически. Материята е несъвършена по дефиниция. Перфектни физически могат да бъдат само в главата ми, и когато снимам някоя жертва гледам да я нагодя максимално към картинката, която си представям. Разбира се, някои жени почти нямат нужда от интервенции в пост-продукция, но са пренебрежимо малко. В крайна сметка това няма абсолютно никакво значение извън създаването на фотография, поне за мен. Не е това важното в една жена.
6.Какви постижения си имал във фотографските среди? (конкретизирай)
-Никакви. Нищо, с което да се гордея. Малко съм известен в малка, изостанала държавица, забутана където слънце не огрява на географията, голямо важно. Питай ме пак, когато (ако) стигна на нивото на Мейзел, Демаршелие и другите големи батковци, и съм направил нещо наистина стойностно, а не посредствени сесийки в треторазредни списанийца.
7.Идол...
-Менторът ми от студентските години, жизнерадостен и енергичен дядка, който ми преподаваше история на политическите доктрини. Дължа на него огромна част от това, което съм сега като човек и възгледи за света, най-вече здравословния си цинизъм.
8.Как се случи така, че работиш / живееш в Милано?
-Мързеше ме да уча за кандидатстудентските изпити в България, а и не ми се живееше там, затова след гимназията се преместих да уча в Милано, през далечната 99-а.... Най-интелигентното нещо, което съм правил през живота си, въпреки че в началото беше ад.
9.Липсва ли ти България?
Не, кое да ми липсва? Светът е голям, прекрасен, интересен и пълен с вълнуващи неща, кое да ми липсва от сивата, грозна и тъжна българска чалга-реалност? Ок, семейството ми и малко приятели са там (да им се чуди човек), но ги виждам достатъчно често. Писал съм много по тази тема, и ми е писнало да ме оплюват хора с умствени хоризонти като на комар, така че няма да задълбавам в темата защо в XXI век е глупаво да се самоограничаваш с идеи за национална принадлежност и прочее. Да, роден съм там, имам български паспорт, говоря на български, но не, не се чувствам българин по никакъв начин. По същия начин, по който не се чувствам италианец или китаец. А просто човек, гражданин на света. Всички сме еднакви, какво значение има кой откъде е?
Светът, показан през погледа му е магия. Снимките-това не е просто работа. Нужен е усет, нужно е да познаваш сферата на творчеството и какъв е живота зад кадър. Нужно е да знаеш кога и как! Един човек, който вярва в доброто и в любовта. Един човек зад обектива, който прави чудеса. Един човек-Никола Борисов. Но живота не е само снимка...
10.Какво в живота си искаш да промениш?
-Оооо... много неща. Искам да се преместя в Париж – преди това мислех Ню Йорк, но се отказах, не ми е дошъл още моментът, а и обичам Париж. Искам да се науча да свиря на китара и да танцувам танго. Да обиколя света, много пъти. Да имам корица на Numйro в портфолиото. Няколко даже. Да стигна в първата десятка в света. Да си оправя френския и испанския. Да пиша повече и по-добре. Да се науча да снимам като хората. Да съм по-добър човек, да се науча на търпение и толерантност, да започна да мисля преди да говоря. Да се науча да давам повече от себе си на хората, на които държа.
11.Щастлив ли си? Кое е нещото, което те кара да се усмихваш най-често (може да е и някаква мисъл) ?
-Ооо, да! Щастлив съм като муха в кенеф. Свободен съм като птичка, правя нещо, което обичам, имам страхотни, жестоки приятели, и въпреки отделните проблеми тук-таме, общо взето водя едно доволно съществуване J За усмихването – ами, хубавите малки неща в живота, предполагам.
12.Разкажи интересен момент по време на снимки...
-Мразя го този въпрос! Ами винаги е интересно и забавно по време на снимки, иначе нямаше да го правя, n’est pas?
13.Изкажи мнение по въпроса модел-проститутка....
-О, не знам. В България терминът „модел” е много разтегливо понятие и с него се кичи куцо, кьораво и сакато, явно е един вид престижно. А всъщност има 20-ина истински моделки (дали има и толкова), и нито една от тях не е по страниците на жълтите вестници, „Плейбой” и подобни, където човек може да се нагледа на силиконени чалга-вълци с екстеншъни и ноктопластики, които са толкова моделки, колкото и аз. Много е комично, спечелен конкурс тип „Мис Каспичанска пролет”, две сесии с некадърни фотографи и договор с измислена агенция (а в БГ има точно 2 работещи сериозно агенции) не те правят модел, а карикатура.
Та с повечето от истинските български моделки се познаваме добре и за тях мога с чиста съвест да заявя, че са много далече от проституция и подобни неща, и са учудващо свестни и земни момичета, които си работят по света и изобщо не им пука за глупостите в БГ. За другите, дето се пишат „маникенки” не знам, не общувам с такива. Чувал съм какво ли не за кого ли не, но лично не съм виждал нищо, а и не ме интересува. Безспорно има много леки и комерсиални момичета в тези среди, това да, но за организирана проституция – не знам.
14.Кое е най-голямото разочарование, а най-големия успех?
-Разочарован съм от себе си, че изоставам с разписанието на кариерата ми. Най-голям успех – нямам още J
15.Кога за последен път си изпитвал болка или си плакал? Причината?
-О, аз съм перманентно анестезиран с цинизъм и радост от живота, трудно може нещо да стигне достатъчно близо до мен, че да ми причини болка, просто малко са нещата, които ме вълнуват толкова. За плакането – не знам, но сигурно има двайсетина години.
16.Имаш ли мечтана сесия (каква ще е композицията: място, тема..модел..)
-Не точно, има един много мащабен проект, който ми се върти в главата от много време, но все още нямам ресурса за него, едно много поетично възпяване на женската красота...
Иначе има няколко модела, с които много ми се иска да работя – Катрин МакНийл, Дария Вербови, Таня Дзяхилева. Само че докато порасна достатъчно за тях, те сигурно ще са по на 40...
17.Имаш ли любов в сърцето си? Често този свят на мода и интриги руши всякакви връзки...
-Ами в момента точно съм малко на кръстопът, не знам как да ти отговоря, объркано ми е... А интриги около мен няма, заобиколен съм с прекрасни хора, на които държа.
Това е и краят на нашата приказка. Тиха като светлината на бялата светкавица, интересна като най-добрия кадър, романтична като нощ под небето на Милано. А в центъра е нашият герой-динамичен, интересен, позитивен!
САЙТ НА ФОТОГРАФА
Няма коментари:
Публикуване на коментар