Имало едно време ...

Една фалшива пиеса, скапан свят, дефектни сънищa...Един живот и един човек...Една мечта...Убита с времето!
Имало едно време една приказка. Беше приказка, която се случи наистина! Тя е момиче. Малко момиче в пустия огромен свят. Сама...Нямаща нищо...Значеща нищо! Прекалено много опожарени животи и един отнет, сринат до основи! Една тъжна история...По-скоро замислена. Да ви я разкаже ли? Ще я чуете ли? А дали ще я разберете?!


ден 1-ви
''Дали ще бъде приятно да се представя? Нямам име. Имам малко живот и много мечти. Не знам на къде да тръгна. Не знам чия съм. Можеш да видиш едно красиво момиче, разгръщайки страниците на едно лъскаво списание. Но едно ли е...Много сме. Обичах да виждам очите си с черен грим. Обичах да говоря с всички. Обичах да се смея. Раздадох всичката си обич.... Или беше ми отнета..Спомени, писма, накъсани листа...а написаното никога не е съществувало...''

ден 2-ри
''Дали ще бъде полезно, ако разкажа? В миналият си живот обичах и често се усмихвах... Едно име, олицетворение на образ...Има те и си някъде там..Не ти, а той! Погледни! Погледни как вали силно! Не малкото прозорче е светлината. Не то е отговорът! Живееш за мига, когато ще чуеш падащите капки... като дъжд, но дъжда никога не го чуваш по този начин! Само някакъв си проклет, застинал миг.Един проклет миг! Далечен миг...Случи се сякаш отдавна...Качих се в колата и опитах сладкия вкус на алкохола. Малко червени череши и малко сметана! Червена кръв и много сълзи...Но това беше отдавна. Малко сгреших, а сега ме боли много. Свикнах. Забравих за болката. Остана спомена. Тогава обичах. А днес съм...''

ден 3-ти
''...може би същата, но малко по-уморена. Малко по-нещастна. Много сама, но малка. Останаха ми две думи: ''хубава си'' . Кой го каза? Ти?! Бше много отдавна, но ясно виждам с потънали очи в небето- то е същото, но слънцето студено е. Студено както беше той. Отдавна угасна живота.Останаха мислите. Спомянм си. Виждам го ясно.Спомням си името му, образа му и нея. Стоеше на бара...Толкова много хора...''Здравей, не ме ли помниш...'' Аз ли го казах...Да, беше преди много време...Може би прекалено дълго или греша? Греша за пореден път и поредна чаша...''

ден 4-ти
''Да,имах една приятелка, която обичаше да ми говори. Говореше ми колко много ме обича. И аз я обичах. Обичах я много. И мъжете я обичаха, а покрай нея- и мен заобичаха! Прекалено много...Имах един приятел. И той ме обичаше. Обичаше ме само за собствената си утеха. Имах и едно сърце, на което му се живееше и един живот имах.Живот, който продадох. Не, не го продадох на дявола, а на всички онези, които си мислеха, че ме раняват, но аз бях ранена много преди това. Спомням си най-красивата стая! Черни завивки и бели стени. Огромен прозорец и шир. И небе. Чист въздух и една усмивка...Сутрин ставаха две. А после нищо. Тръгваше си. Оставах аз. Ето ме. Помни ли ме?! Една такава-малко лошичка, поне така казваше...И беше прав. Коя съм аз..Каква съм? Защо можех да обичам всеки, но не и себе си...А той не беше всеки...Днес във всеки търся него...Но първо мен потърсиха...''

ден 5-ти
''Търсят ме и в момента. Момент! Туk съм, да...Малко по-добра може би. Малко по-изстрадала. Бедна на сълзи, но имам какво да кажа...Имам за кого да разкажа и знам за какво го правя. ''На никой не говори за мен, не споменавай името ми'' каза той. Обичах го, направих го. Била съм сляпа. С него бях винаги сама. Имах една приятелка, казах...Днес тя е в чужбина. Може би учи...Може би...А той-не знам,....Може би е някъде в сърцето ми...Сърце разбито на части...''

ден 6-ти
''Дали плача? Дали съм виновна...Може би съм порочна. И не мога да бъда обичана, нито разбрана.Какво сънувам ли? Не сънувам...Никой не е в сънищата ми, защото те са реални, колкото и всички фалшиви усмивки! И после пак минало! Някакви си спомени, удряйки право в сърцето, го покоряват. Обграждат го и го присвояват. Писнало ми е от спомени... Щом е минало, за какво ми е!... Пак вали! Какво е началото ли? Една есенна снимка и след това едно тяло в една стая и едната аз...Било естетично,казаха. После една реклама и няколко списания и после сцената. И после хората и блясъка. И после многото картини-все различни. И бели и черни и тихи, сами и студени...Много картини и много усмивки...Цяла пиеса...Исках малко щастие...И пред очите ми седи все тази дума - красиво изписана! Дори не знам какво значи, но е твърде красиво! Вик и след това гръм, по- мощен от емоциите ми, но защо не ги описва правилно. Нищо не ги достига, нищо не ги определя, нищо не е истинско в този прекършен живот! Той е цял, там е , но никога не е бил истински... Никога не е бил осъзнат! Роли, колкото искаш, а аз никога не съм била добра актриса. Не искам скапаните постановки, няма да взема участие в тях! Животът ми не е театър и театърът никога не би приел облик на живот! Илюзиите остават потъпкани, а мечтите липсват, отражението им го няма в едва виждащите се зеници...''





ден 7-ми
''...Измина лятото. Скрих дългите си крака под дънков плат, а ефирната коприна отлетя заедно с есенните листа, но не Юг, а просто някъде...Вечери със спомени, летни партита, красиви хора, малко чар и много лъжи. А аз сред многото-малка с розови очила и къдрава коса и малко мечти. Не са били мои, за да ги изгубя...Бяха нейни...Тя живееше с лъжите и беше щастлива...Обичаше да снима и да я снимат. Продължи. Не започна от начало. Имаше хора-нови и различни.
Обещаваха пари и даваха надежди. Потърсих няколко такива-не хора, а надежди. Исках една, за да я купя. За да е моя и ничия друга! Търсих...Но улиците бяха опустели, така както душата ми... (телефона звъни) Трябва да тръгвам. Тръгни си и ти. Идват..''

ден 8-ми
''...Идват и си отиват. Защо питаш кои? Нали за дните говорим?! (усмихва се) Случиха се някои неща днес. Все лоши. Много хора ме разочароваха. Едно ще ти кажа-на теб и на всички останали- търсете щастието си на всяка цена, с риск за всичко, дори с риск за чужди приказки. Не трябва да те плаши абсолютно нищо! Каквото и да ти казват! Сам се раждаш. Сам ще си отидеш...Останалите нямат значение, щом става въпрос за щастието.Но ако можех да покажа какво е вътре в мен...Какво е дълбоко вътре в мен, може би щях да променя много неща...Понякога болката става толкова голяма част от живота ти, че очакваш винаги да е там, защото не можеш да си спомниш ден от живота си, в който да не е била там.И тогава, един ден, когато почувстваш нещо друго, то ти се струва нередно, защото не ти е познато. И в този момент осъзнаваш, че си щастлив. И това е толкова красиво...Виждала ли си някога нещо толкова красиво, заради което да се разколебаеш дали е сън или реалност...Нещо, което да е спряло дъха ти както го прави една дълбока песен...Нещо или някой, заради който светът е спрял да се върти, накарал е цялото ти тяло да изтръпне, всички звуци да изчезнат, всички хора около теб да се изпарят, всички сгради да избледнеят, докато не изчезнат съвсем, оставяйки там само красотата, а след това всичко да се върне изведнъж.Един такъв момент ме научи, че винаги ще има за какво да се живее, за какво да се бориш и за какво да се жертваш.'' (запали цигара,погледна навън,а после напред-там имаше нещо. Не стена, а нещо...Нещо, което може би запази вътре в себе си)

ден 9-ти
''За живота? Е, какво за него?! Малко усмивки и много лъжи. Често падаш, но ставаш и продължаваш. Какво за живота- малко по-страшен, може би. Малко по-тъжен. По-самотен, но малко...Странен понякога и понякога сив. Както всеки друг живот-един. Има край и начало. А в средата си ти-някъде, вървящ-стъпало по стъпало и после врати. Много и различни врати. Много пътища след тях и много съдби ... И много други животи и ти...Какво а разкажа-живот е...Всичко е живот! Смъртта-това е същото, но казано наобратно...''

ден 10-ти
''Питаш ме за любовта? Сама не знаеш ли каква е ? Малко розова и малко бяла...Малко хубава и тиха.Казват, че е като сладка болест, но от други съм чувала, че е незиличима. Сигурно не вярваш в любовта, но аз ти казвам да вярваш! Познавам я. Познавам и другата й страна. Познавам какво може да причини на всеки и знам всичко за нея, но тя така и не разбра...Не разбра какво ли? Не разбра, че я исках и можех да я имам, но обичах и не пожелах....Защо ли?! Защото, когато обичаш-жертваш...Жертваш себе си....И всичко!''

ден 11-ти
''За една история...Имало едно време...Имало едно време едно слънце, което непрекъснато се оглеждаше в едно огромно огледало и слънцата ставаха две....''

Тя каза: ''Знаеш, аз съм проститутка, нямам име и не говоря с хората за хората. Мълча. Казахa ми, че съм хубава и за малко бях щастлива...''
Имало едно време една приказка...Ти можеш ли да я довършиш...