Модата не е въпрос на полза.Аксесоарите са като иконографията-начин да изразиш индивидуалността си.

Има много неща, които хората искат повече от всичко на света, но са малко онези , които въобще остават с трайните си желания, поради трудната им постижимост. Смятам тези личности за слаби. Смятам ,че всеки би трябвало да има точно определен план за себе си какъв ще е какъв не бива да е....Каква е границата между постижимата фантазия и абсолютната мечта...Повечето малки момиченца искат да бъдат принцеси...Въпроса е принцеси на какво...Зад тази дума се крие нещо повече от куклата с корона на главата...Ако се замислим, всъщност всяко едно от тях мечтае да бъде известно...Светлини отвсякъде...Цветя...Усмивки,хора :) Малко или много всеки е известен с нещо, всеки умее нещо...Ако ти си човека, който четеш това и смяташ,че имаш в себе си ''нещото'', се усмихни- всяка звезда трябва да знае точната усмивка за себе си...Заставаш пред огледалото и колкото и нелепо да се струва това на повечето хора, започни да търсиш себе си, усмихвайки се...Не говори с висок тон,изтъкващ теб самият, а с тон,показващ кой си,а не какво си....Бъди себе си,за да избегнеш неприятности с клюките...Всяко действие може да бъде разбрано погрешно...Всеки поглед говори...Научи езика на света, в който попаднеш...Знай за себе си какво искаш да бъдеш...Разбери как да го постигнеш...И като си на върха-гледай да не паднеш...Лесно е.

А сега нека си отговорим на въпроса какво е това фотомодл...
Да станеш модел е като да се превърнеш в PR на собственото си лице. Но като при всяка професия и тук конкуренцията е бясна . Това важи особено много в днешното изобилие на комбинации от красиви черти, които пластичните хирурзи вече умело разшифроват. Да си модел е и професия, в която непрекъснато трябва да се бориш срещу това да си просто продукт на конвейер от производствената лента. Защото онова, за което днес са жадни хищните фотографи, е личността.В България има много красиви момичета. През последните години обаче понятието “красота” претърпя метаморфозите на пресищането. От нещо типично, тя се превърна в нещо относително, а от времето на топ лицата от 80-те и 90-те години на ХХ век не останаха много следи. Фотографите и рекламните агенции днес търсят специфичното лице. Това, от своя страна, също ще се превърне в нещо типично. Но дотогава, светът на модата ще се върти, по- бързо от всичко останало. Пътищата от мечтите до подиума и студиото са много и различни...
Понякога красивите неща са опасни. Понякога мечтите от блестяща сцена се превръщат в сън и студено легло. Печелиш и губиш. Снимки, светлина, стилист и гримьор. Корица. Ревю...А после накъде? ''Аз съм манекенка. Аз съм фотомодел. Аз съм съм красива. Аз се обичам и другите ме обичат. Живота е прекрасен'' Познати думи до болка...Болката я има. Тази професия често е порочна. В България момичетата, които смятат, че да работиш манекенка е лесно, нека не се лъжат, защото са далеч от реалността. А истината е зад кулисите. Там са парите. Там красотата е ограбвана. Там мечтите са потъпквани. Там е мястото където да си красив, означава да ди самотен. Да нямаш нищо. Защото в България нещата в модния бранш стоят по този начин. Много са онези, които смятат, че работа модел е равностойна на работа за момиче на повикване. Нещата трябва да се променят. ''Аз казвам гордо, че съм манекенка! Мястото ми е на сцената,а не при теб. Не желая парите Ви. Изкарвам достатъчно,благодаря''